Иван на Мара думаше:
- Маро льо, вакла батюва,
Я придвори ме, Маро льо,
Там за вашето комшийче,
За хубавото момиче!
Мара Ивану думаше:
- Байне ле, бате Иване,
Не можах да се науча,
Кое е туй наше комшийче,
Туй хубавото момиче!
Иван на Мара думаше:
- Маро льо, мила батюва,
И туй ли да те науча?
Я грабни бели бакрачи,
Че иди за студна вода,
Изтегли кофа, налей я,
Че чакай да се утаи,
Че се самичка огледай:
Когото видиш във водата,
За нея да ме придвориш!
Мара на Иван думаше:
- Байне ле, бате Иване,
Не думай, байне, таз дума!
Нали сме пуста роднина:
Тате и чичо - два брата,
Мама и чинка - етърви,
И ний със тебе - две първи,
Две първи, две братовчета.
Не бива, байне, не става,
Клетия закон не дава!
Иван на Мара думаше:
- Маро льо мила батюва!
Ситния пясък чет няма,
Дълбока вода брод няма,
Хубава мома род няма,
Черноок ерген грях няма!