Прочетен: 1289 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.11.2006 17:36
Тя беше малко дете, останало сираче. Единственият спомен от майка й и баща й бе едно малко плюшено мече с големи черни очи, кръстено Йоли.
Снегът валеше, и се сипеше на малки парцали. Крачетата на Ирина оставяха малки стъпчици по снега. Сълзите й разтапяха снежинките, полепващи по нейното лице. Мъж се спря и я попита:
- Защо плачеш, малка красавице?
Тя отмина. Всеки ден й беше задаван този въпрос от непознати. Вече не отговаряше. Болката, която криеше в сърцето си, бе непоносима. Наближаваше Коледа. Всички хора бяха много весели и празнично настроени. Но Ирина беше тъжна и самотна. Тя си спомняше отминалите дни, които прекарваше с майка си и баща си. Спомни си как татко й протегна ръка и каза: "Това е Йоли - в него е цялата ми любов, с която искам да те даря, дъще". Пронизващият студ я накара да потръпне, и тя се отърси от своите спомени. Всеки я подминаваше.
Ирина видя, внезапно, в навалицата от хора свой приятел. Като малки играеха заедно. Ако не бяха починали родителите й, тя пак щеше да си играе с него. Бързо се запъти към него. Момчето се обърна, и каза:
- Майко, погледни кой е дошъл да ни притеснява... Ирина - виж само каква е.
- Да... По-добре да не говорим с нея, защото ще ни изложи пред другите.
Ирина гледаше след тях изтръпнала. Нали някога бяха приятели? Нейната майка и майката на момчето преди също бяха близки.
Стъмваше се. Момичето вървеше в нощта. Отиваше да преспи на гроба на майка си. Сгуши се до каменната плоча и заспа. Усети мека топлина да я обгръща. През заскрежени мигли видя майка си. Стори й се по-красива от всякога. Тя й каза:
- Дъще, ти сама не можеш да изтърпиш болката и омразата на този свят. Идвам при теб.
Ирина се разплака от щастие. Тя беше при майка си, и усещаше майчината любов и топлина.
Погребаха Ирина до майка й и баща й. Само мечето Йоли остана самичко върху гроба.
Ирина вървеше, и оставяше малки стъпчици върху белия облак...