Постинг
01.12.2006 17:21 -
Какво става с децата на България
Автор: poems
Категория: Хоби
Прочетен: 1089 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.12.2006 17:42
Прочетен: 1089 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 03.12.2006 17:42
Като дете четях партизански и шпионски книги, гледах партизански и шпионски филми, филми за войната, филми за вечната битка между доброто и злото. Там имаше насилие. И то не малко. За да оцениш и осмислиш доброто, първо трябва да видиш злото.
Като дете не тръгнах да убивам, да насилвам, да крада, да измъчвам другите. Играехме на партизани и фашисти, на шпиони и детективи, на стражари и апаши. Но знаехме, че е само игра. И не минавахме границата на фантазията. Не я смесвахме с реалността.
В Пловдив две момичета убиха приятелката си. Оправданието, което е удобно в момента на нашето общество и което охотно се тиражира навсякъде е - децата станаха такива, защото гледат много филми, а там има насилие. Да, това е една от причините, но далеч не основната. Отново заравяме глави в пясъка и търсим кой ни е виновен.
При нас такива ценности и задръжки просто няма. Или просто толкова са се променили, че са добили застрашаващо уродлив вид.
Преди време сигнализирахме - в "Меден рудник"(това е квартал на гр. Бургас) има Дърво на обесените котки. Там малчугани се забавляваха, като разпъваха животните на кръст с пирони или ги овесваха с главата надолу. Родителите им ги гледаха от терасите. А други изобщо не знаеха какво правят потомците им. Пак там бащи гордо водеха синовете си на незаконни боеве с кучета. Пак там стопани на кучета ги насъскваха срещу вързано на десетметрово въже коте и чийто любимец пръв сгризе врата на котето, получаваше парите от залозите. Какво виждат и чуват децата вкъщи?
Разговорите в едно семейство не започват вече с думите "Как мина деня ти, миличко, имаш ли нужда от нещо?" Детето се прибира, а родителите са навъсени. Говори се за пари, пари и пак пари, за оня мошеник,
сия у нас. Първа новина -някой се срещнал с някой си - няма как. Втори супер новина - застрелян е, взривен е, отвлечен е, размазан на парчета и още от сорта е поредният българин. Следват подробности, че е криминално проявен, а след това картина - с колкото кървави подробности - толкова по-добре. Трета новина т съдът днес пусна под гаранция обвинените за убийството на - изреждат се жертви от миналата седмица или
миналия месец. Обвиняемите имат над десет висящи дела, но техните адвокати доказаха пред съда, че няма да се укрият и няма да попречат на следствието.
Каквото и да направиш, ти се разминава. Извисили сме до нивото на национални герои мутрите, бандитите, убийците. Ако имената на политиците се споменават средно по два пъти на вечер в емисиите, то на престъпниците постоянно. Кумири на някои медии не са министрите, не са депутатите, не са учените, писателите, поетите, не са хора, правещи нещо за България, а другите, рушащи .всичко ценно в България и
нас самите също. Герои са Барона, Тиквата, Мучото, Самбата, Ушите, Дървения, Колта, Острия, Тъпия, Мутрата, Зъба и кой ли не още.
Пластовете се разместват не точно от нас. Това пък го диктува интересът на аудиторията. Доказано е от години, че голям процент от хората посягат към вестник или се спират на предаване, в което мирише на кръв и сперма, има убийства, трагични погребения,
опечалени вдовици, разплакани дечица, .актьори или певци, обърнали резбата, обхванати от фатална любов, тайни наркомани, педофили /ако може описано с подробности/ и всичко перверзно, което може да ти мине през ума. Тези вестници стоят небрежно захвърлени у дома. Всеки подражава на героите на нашето време.
И като говорим за "културата" - предавания, вестници, списания, музика, стигаме и до игрите. Знаят ли родителите на какво играят децата им, когато поискат левче за компютърния клуб? И в най-невинната игра за най-малките героят стреля, убива, бори се с препятствия но с оръжие в ръка за да победи.
Подобрените версии и анимационните игри са изпипани до такива подробности, че когато детето стреля "врагът" пада повален на земята. Колкото повече изстрели или удари се нанасят, толкова повече кръв и мозък се разпльосват на екрана. При бомба, летят части от крайници, отрязани глави, падат черва от корема, всичко така добре анимирано, че прилича на истинско. Б, като цял ден ей убивал и си гледал кръв на компютъра, колко му е да премесиш фантазиите с действителността?
Как се обличат?
Всеки вижда как се обличат днешните момичета. Още в шести клас те слагат руж, фон дьо тен, червило, боядисват си косите, обличат предизвикателни тоалети, оголват коремчета, изпъчват гърди, качват се на високи токове. Явно само родителите им не виждат. Или се правят, че не забелязват. Изпищяват едва тогава, когато милото им детенце се окаже изнасилено, бременно или открият, че някой го е вербувал за проститутка. И отново винят учителите, вместо себе си.
Момчетата се кипрят с кожени якета, въоръжават се с остри ножове, някои дори с пистолети и така ходят на училище. В джобчетата вместо семки и бонбонки, дрънкат хапчета екстази. Или цигари марихуана. Или патрончета твърд алкохол.
Надали точно Холивуд ни е виновен.
Миньор е моят татко, миньор ще стана аз - гласеше едно детски стихотворение. По тази логика, сега, когато една немалка част от населението се занимава с рекет, кражби, измами и престъпления от всякакъв вид - дори убийства , какво очакваме от децата си? Да стоят на пейка в парка с томче стихове и да мечтаят? Напротив. Искат да станат като мама и татко.
Когато останалата част от населението мисли как
да свърже двата края и по цял ден превива гръб я извън града, я в чужбина, малчуганите са на самотек. От тях пък какво да очакваме, освен отчаяно да се стремят да подражават на богатите си съученици, за да се докажат? С цената на всичко. Дори на престъпление.
Вината носят всички по равно. Родителите, разменената ценностна система в училището, където вече не по-умният, а по-силният и по-богатият побеждава, държавните люде, които от 14 години са забравили, че освен електорат в страната има и деца. А тези пък деца, трябва да имат бъдеще.
Като дете не тръгнах да убивам, да насилвам, да крада, да измъчвам другите. Играехме на партизани и фашисти, на шпиони и детективи, на стражари и апаши. Но знаехме, че е само игра. И не минавахме границата на фантазията. Не я смесвахме с реалността.
В Пловдив две момичета убиха приятелката си. Оправданието, което е удобно в момента на нашето общество и което охотно се тиражира навсякъде е - децата станаха такива, защото гледат много филми, а там има насилие. Да, това е една от причините, но далеч не основната. Отново заравяме глави в пясъка и търсим кой ни е виновен.
При нас такива ценности и задръжки просто няма. Или просто толкова са се променили, че са добили застрашаващо уродлив вид.
Преди време сигнализирахме - в "Меден рудник"(това е квартал на гр. Бургас) има Дърво на обесените котки. Там малчугани се забавляваха, като разпъваха животните на кръст с пирони или ги овесваха с главата надолу. Родителите им ги гледаха от терасите. А други изобщо не знаеха какво правят потомците им. Пак там бащи гордо водеха синовете си на незаконни боеве с кучета. Пак там стопани на кучета ги насъскваха срещу вързано на десетметрово въже коте и чийто любимец пръв сгризе врата на котето, получаваше парите от залозите. Какво виждат и чуват децата вкъщи?
Разговорите в едно семейство не започват вече с думите "Как мина деня ти, миличко, имаш ли нужда от нещо?" Детето се прибира, а родителите са навъсени. Говори се за пари, пари и пак пари, за оня мошеник,
сия у нас. Първа новина -някой се срещнал с някой си - няма как. Втори супер новина - застрелян е, взривен е, отвлечен е, размазан на парчета и още от сорта е поредният българин. Следват подробности, че е криминално проявен, а след това картина - с колкото кървави подробности - толкова по-добре. Трета новина т съдът днес пусна под гаранция обвинените за убийството на - изреждат се жертви от миналата седмица или
миналия месец. Обвиняемите имат над десет висящи дела, но техните адвокати доказаха пред съда, че няма да се укрият и няма да попречат на следствието.
Каквото и да направиш, ти се разминава. Извисили сме до нивото на национални герои мутрите, бандитите, убийците. Ако имената на политиците се споменават средно по два пъти на вечер в емисиите, то на престъпниците постоянно. Кумири на някои медии не са министрите, не са депутатите, не са учените, писателите, поетите, не са хора, правещи нещо за България, а другите, рушащи .всичко ценно в България и
нас самите също. Герои са Барона, Тиквата, Мучото, Самбата, Ушите, Дървения, Колта, Острия, Тъпия, Мутрата, Зъба и кой ли не още.
Пластовете се разместват не точно от нас. Това пък го диктува интересът на аудиторията. Доказано е от години, че голям процент от хората посягат към вестник или се спират на предаване, в което мирише на кръв и сперма, има убийства, трагични погребения,
опечалени вдовици, разплакани дечица, .актьори или певци, обърнали резбата, обхванати от фатална любов, тайни наркомани, педофили /ако може описано с подробности/ и всичко перверзно, което може да ти мине през ума. Тези вестници стоят небрежно захвърлени у дома. Всеки подражава на героите на нашето време.
И като говорим за "културата" - предавания, вестници, списания, музика, стигаме и до игрите. Знаят ли родителите на какво играят децата им, когато поискат левче за компютърния клуб? И в най-невинната игра за най-малките героят стреля, убива, бори се с препятствия но с оръжие в ръка за да победи.
Подобрените версии и анимационните игри са изпипани до такива подробности, че когато детето стреля "врагът" пада повален на земята. Колкото повече изстрели или удари се нанасят, толкова повече кръв и мозък се разпльосват на екрана. При бомба, летят части от крайници, отрязани глави, падат черва от корема, всичко така добре анимирано, че прилича на истинско. Б, като цял ден ей убивал и си гледал кръв на компютъра, колко му е да премесиш фантазиите с действителността?
Как се обличат?
Всеки вижда как се обличат днешните момичета. Още в шести клас те слагат руж, фон дьо тен, червило, боядисват си косите, обличат предизвикателни тоалети, оголват коремчета, изпъчват гърди, качват се на високи токове. Явно само родителите им не виждат. Или се правят, че не забелязват. Изпищяват едва тогава, когато милото им детенце се окаже изнасилено, бременно или открият, че някой го е вербувал за проститутка. И отново винят учителите, вместо себе си.
Момчетата се кипрят с кожени якета, въоръжават се с остри ножове, някои дори с пистолети и така ходят на училище. В джобчетата вместо семки и бонбонки, дрънкат хапчета екстази. Или цигари марихуана. Или патрончета твърд алкохол.
Надали точно Холивуд ни е виновен.
Миньор е моят татко, миньор ще стана аз - гласеше едно детски стихотворение. По тази логика, сега, когато една немалка част от населението се занимава с рекет, кражби, измами и престъпления от всякакъв вид - дори убийства , какво очакваме от децата си? Да стоят на пейка в парка с томче стихове и да мечтаят? Напротив. Искат да станат като мама и татко.
Когато останалата част от населението мисли как
да свърже двата края и по цял ден превива гръб я извън града, я в чужбина, малчуганите са на самотек. От тях пък какво да очакваме, освен отчаяно да се стремят да подражават на богатите си съученици, за да се докажат? С цената на всичко. Дори на престъпление.
Вината носят всички по равно. Родителите, разменената ценностна система в училището, където вече не по-умният, а по-силният и по-богатият побеждава, държавните люде, които от 14 години са забравили, че освен електорат в страната има и деца. А тези пък деца, трябва да имат бъдеще.
Няма коментари
Търсене
Блогрол
