Когато рамките са тесни за мечтите

                                                             ( есе )

           Този свят е устроен на базата на някакви правила.Някои от тях са се променяли през годините , други са се запазили през хилядолетията , но всички те винаги са задължавали хората да им се подчиняват.

    Правилата на поведение и начин на живот…Наричат ги „табу”, „канон”, „закони”, „рамки на поведение”.Но каквото и да бъде  тяхното наименование, те винаги имат една и съща цел – да уеднаквят човешкото поведение, човешкото държание ,манталитет и дори начина на мислене.

   Ала мисълта на всеки от нас е индивидуална .Тя се рее между реалното и невъзможното и се превръща в мечта.После може да „прелети” границата на допустимото и това я превръща в илюзия или в абсурд. Няма нищо по – красиво от мечтата . Тя се ражда и живее само в нас , в нашите души.Само там е реалност.Понякога мечтите са прозаични – за пари , за власт, за имоти.Тогава те се израждат в житейски цели.Друг път са свързани с любов ,щастие и стават невъзможни. Но пък са толкова красиви ! Живеят в нас и често ни пренасят в нереален ,извънземен свят , от който се завръщаме в реалността с мъничко тъга.

   Мечтите! Те  винаги са водели хората по пътя на развитие , на усъвършенстване , към по-добро. Но  често смелите човешки мечти са рамкирани .И ако някой се опита да разчупи тези канони , заплаща висока ,непосилна цена.Много са примерите за това !

 Данте се опитва да възпее любимата си Беатриче и бива прогонен от родната земя.Джордано Бруно мечтае да опознае Космоса и когато решава да следва мечтите си, за своето решение заплаща с живота си. И с огнената целувка на кладата.

   Не по-лека е съдбата на Галилей, който мечтае да види звездите , да се доближи до тях.И бива анатемосан…

   Ботев мечтае да види Родината свободна и заплаща с живота си.А за мечтата за „чиста и свята република” ,Левски увисва на бесилото.За правото да обича волно и свободно ,Яворов заплаща със зрението и живота си …

   Мечтите ! Често рамките, в които се опитваме да ги поставим стават не просто техен контур, а тежка верига ,която ги оковава.И задушени от смрадта на законите и правилата ,мечтите често умират.

   Няма нищо по-тъжно ,по-тежко от мъртва мечта . Тя се разпада на черна пепел, ,която се утаява и наслагва в човешката душа .И в този миг човешкият поглед помръква и току виж – след втора, трета „мъртва” мечта ,човек се зомбира , и живее механично, следвайки инерцията на закона…

   Когато рамките се тесни за мечтите ,толкова мъка и болка търпи човекът-мечтател!И има право да избира : или да прекърши душата си и да убие мечтата  в себе си  , или да се опита да строши рамката .Това може и да не стане ,този опит може да бъде заплатен с живота, но истинският човек е длъжен да опита.Длъжен е да следва мечтата си , да не й изневерява.  Да не се отказва от смелите мечти , да се носи на крилете им въпреки насрещния вятър и житейските несгоди.

    А това е толкова хубаво ! Да се бориш срещу всички , които се опитват да убият мечтата ти .Защото безумният мечтател е повече човек от всеки индивид, който спазва стриктно рутината . Защото мечтите са тези,които отличават човека от останалите живи същества на тази планета. И разбивайки рамките нека следваме мечтите си нагоре , нагоре !