Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.12.2006 16:04 - Размисли преди Рождество Христово
Автор: poems Категория: Хоби   
Прочетен: 3077 Коментари: 0 Гласове:
0



image    
Размисли преди Рождество Христово (Размисли на Бъдни вечер)

imageБеше преди много години. Бях пристигнал вечерта в един град за пръв път. Излязох да се разходя по улиците му, воден от желание да добия първа представа за него. Изведнъж се озовах на малък площад, сред който се издигаше силуетът на една църква. Поради електрическата криза, площадът бе тъмен, както и повечето улици в града. Но на западната страна на храма, над вратата, една необичайно силна крушка (може би заради околния мрак така ми изглеждаше) осветяваше иконата на благославящия Спасител. Фасадата бе тъмна, но образът на Иисус Христос осветляваше сякаш цялата сграда на храма.

Много време след това ми попадна една книга - за Христовата църква, за богочовешкия й характер. И не зная как тогава в паметта ми изплува онзи сияещ в нощния мрак образ на Спасителя. Мрак и светлина, кръст и възкресение - мислех си - са страните на единната история на Църквата. И не бива да се обезкуражаваме от тъмните страни на човешките слабости в Христовата църква, защото те така естествено й принадлежат, както и светлината, която в богочовешката личност на Иисус Христос стана живот.

Иисус Христос е светлината на света (Иоан 8:12). Той свети чрез Църквата. Наистина има и сенки, т.е. хора, които не оставят Христовата светлина да свети, които затъмняват благата вест - евангелието на спасението, на Божието царство. Към тези хора, които разпространяват сянката, спадаме всички ние - едни повече, други по-малко. Лошото е, че всеки, който разпространява сянката там, където би трябвало да грее светлина, препречва се на Христовия път, вместо да върви по пътя на Христос.

Разбира се, човек може да изброи сенките в живота на Църквата, може да изреди хората, които разпространяват сянката, а не Иисус Христос - един безконечен списък! Но това документиране на сенчестите страни не е църковна история в истинския смисъл на думата. Църковната история знае за сенките. Тя ги знае и изброява, но тя знае също и това, че сянката - парадоксално! - живее само от пълнотата на светлината! Има ли светлина, там ще се появи и сянката. И колкото по-силна е светлината, толкова по-плътна е сянката!

Затова църковната история не е просто описание на събития и сведения, а е материя, тясно свързана с вярата в светостта на Църквата или по-добре да кажем - с вярата в светлостта на Иисус Христос, главата на Църквата (Еф. 1:22). Той е по-силен от мрака, който няма да Го надвие (Иоан 1:5). Неговата светост и светлост осияват тъмната фасада. Затова и Църквата е извела и ще извежда всички истински свои чеда от мрака към светлината, от греха - в светлостта Христова.

Църквата е постигнала своето съвършенство в една човешка личност - Божията Майка, светата Дева Мария. Това дава сили и смелост и на вярващите в нейния божествен Син да побеждават греха и да растат в светостта, имайки винаги пред очи св. Богородица - образеца на добродетели за цялото общество на "призваните избраници" (Мат. 20:16). А Сам Бог е Този, по волята на Когото протича историята на света и Който един ден ще сложи край на тази земна история, когато Неговият Син дойде отново, за да съди живи и мъртви.

Винаги когато Христовата църква е нападана и обвинявана, когато е замеряна с камъни и обливана с нечистотии, в отношението към нея могат да се различат три групи хора

1) Първата група са явно неприязнено и враждебно настроените към Църквата и вярата в Иисус Христос. Те смятат, че с изтъкването на слабостите у хората в Църквата я обезсилва и й нанася смъртен удар. Но Църквата е безсмъртна сред този смъртен свят. Просто някои се стремят по този начин да извлекат облаги, други направо се препитават от борбата си срещу Църквата и вярата. На практика само си събират основания за собственото си осъждане в "деня на гнева" (...).

2) Втората група са "хладните" християни, които според Писанието са "ни студени, ни горещи" (Откр. 3:16). За тях критиките срещу Църквата са добре дошли, понеже си казват: "Всъщност ние бяхме прави, че не ходим на църква, защото свещениците и ония, дето ходят на църква, не са по-добри от нас... Ех, тия попове!... Главното е, че аз съм един добър човек и не ме е грижа за историите в Църквата. Аз си вярвам, но Църквата не ми е нужна... Е, тя може да ме погребе, но искам о. Х или У да ме опее. Само него признавам за свещеник!"

В интерес на истината, такива са повечето християни. Не се чувстват принадлежащи към Църквата, но с готовност я критикуват, за да... оправдаят отсъствието си от Нея.

3) Третата група е вярна на своето християнско звание, участва в църковния живот, в пълнотата на църковния живот - в тайнствата, богослуженията, съединяват се с Иисус Христос в св. Евхаристия. Те наистина "в Христос са се кръстили и в Него са се облекли" (Гал. 3:27). Те знаят, осъзнават и не забравят, че Църквата е едно тайнство, че драмата на Кръста и Слънцето на Възкресението са постоянни съставки от живота на Църквата, които се изживяват от вярващите в св. Евхаристия.

Така тези хора-християни гледат към Кръста и се молят и за Църквата. Те не отричат, че техни братя и сестри, дори техни пастири правят грешки, които са понякога трудно съвместими със званието християнин. А може би те изпитват и върху себе си последиците от нехристиянското поведение на братя-християни, стават жертва на завистта между духовниците. Но те знаят отлично, че не това е същността на Църквата, че истината и светлината не могат никога да бъдат победени от лъжата и мрака. Че Бог допуска злото, за да ни изпита и да се окажем верни пред Божия страшен съд. Вярващите знаят, че сатаната не може да разпростре властта си над всички хора. Та нали Сам въплътеният Божи Син, Господ Иисус Христос, бе подложен по човешката Си природа на изкушение от сатаната! Иисус Христос, Основателят и Главата на Църквата, я е основал на земята и тя до второто Му идване ще остане общност от хора, сред които има прекрасни житни зърна, но и доста плевели; тя е като Ноевия ковчег (който е наистина неин символ!), където са били прибрани и чистите, но и нечистите животни!

При това истинският Христов ученик - и днес, и винаги - на дело изпитва, че Църквата обърква плановете на "света", който мисли само за своето, за задоволяване на земни щения и плътски цели. А това вече създава определено напрежение и настроение срещу Църквата. "Светът" не прощава на Църквата това "инакомислие" на нейните членове. И това показват особено ясно житията на светиите, при това не само на мъчениците.

Доц. Иван Желев Димитров

 

 

Коледна звезда

На небето горе,
Весели дечица,
Скоро ще изгрее
Чудната звездица.

Тя ще ни докара
Светло тържество -
Божие, Христово -
Свето Рождество.

Мир, любов и братство
В градове, села.
Край на мъки тежки,
Край на вси тегла!...

Трайко Симеонов

 

 

Рождествена нощ

Отдавна спеше Витлеем... В полето
овчари дремеха на стража при овцете;
внезапно огнена звезда проби небето
и почна цялото небе да свети.
Отвориха се звездните простори
и ангел божи слезна по лъчите
и на овчарите умилно заговори:
"Не бойте се! Блажени и честити,
че първа вест ще чуйте и вестите!
В града Давидов, в ясли и над плява,
Христос роди се тая нощ за слава!
Ликувайте, открийте си душата,
вървете, дето води ви звездата!"
И посред воинства небесни,
и хорове неземни песни,
овчарите поеха светъл път –
отидоха да му се поклонят...

Димитър Подвързвачов

 

 

Света Вест

Над всеки клон елхов
гори света любов

и тихо златна птичка
запе сама-самичка:

"Люлей се, роден лес...
Христос роди се днес.

Над люлчицата чудна
звездата ранобудна

пови го в пелени
от златни светлини.

И тръгнаха овчари,
все млади коледари

във хор, от праг на праг,
да ни припомнят пак

света небесна вест,
че Бог роди се днес.

Йордан Стубел

 

Рождествена песен

Дърво елхово зеленее,
над него чудна птичка пее...
По клоните му наредени
свещички светят позлатени.
И таз нощ от тук полека,
по тази бялата пътека,
ще минат ангели дечица,
а рано с ясната зорница,
ще екне песента им свята
и в бяла пелена земята
навред ще възвести отново,
че днес е Рождество Христово!

Йордан Стубел

 

imageimage

Чудна звезда грее
Над дърво елхово –
Утре е, дечица,
Рождество Христово.

Златен път се ниже
Перз гори, долини,
Пътят, който свети
Хиляди години.

Селското клепало
Утре ще удари,
Рано да посрещнем
Млади коледари.

Йордан Стубел

 

 

Сурвакари

Хей, другари
сурвакари!
Хей, юнаци
със калпаци!

Дрян е цъфнал на поляна
с чудно хубава премяна:
всяка клонка позлатена,
всяка пъпка посребрена
с бял варак и мразовина.
Сурва, весела година!...
Едро жито по хамбари,
тлъсти агнета в кошари,
руйно вино по мазите,
мед и восък по пчелите;
пълна къща със имане –
мир и обич да настане,
да живеят като братя
всички хора по земята,
че земята е градина...
Сурва, весела година,
до година, до амина...

Йордан Стубел

 

 

Коледари

Бий камбана без умора –
Коледа дойде на двора.
Мили хора, я станете,
Скъпи гости посрещнете,
Скъпи гости – коледари!
Дарете ги със много дари:
Кой с кравайче, кой с парица,
А пък Герча с наденица,
Че обича да се смее
И где ходи – все си пее.

Стоян Дринов

 




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: poems
Категория: Хоби
Прочетен: 1308241
Постинги: 151
Коментари: 875
Гласове: 727
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31