|
Да поговорим за "борбата с престъпността".
Тази борба е интересен спорт.
Нека говорим направо. В тази игра играят два отбора – гражданите срещу престъпниците.
Аз – реформистът съм убеден, че Държавата и апаратът, упражняващ държавната принуда, не са участници в играта. Полицията, прокуратурата, съдът – те са просто средство. Когато те станат самостоятелни играчи, моята позиция в борбата с престъпниците става безнадеждна. Такава, каквато е днес.
И ако моят инструмент е Държавата, инструментът на противника е Мафията. Мафията не е субект на играта, тя не е персонифицирано чудовище, а само ефикасно средство за обезвреждане на моето оръжие, защитен механизъм на престъпността, система от антигени, блокиращи дейността на правозащитните органи. Твърде често този механизъм постига целта си – насочи оръжието ми срещу мен, ангажирайки моите пари и усилия в дейности, които застрашават, а не защитават сигурността ми, ограничават, а не гарантират свободата ми.
МОЯТА СИГУРНОСТ Е МОЯТА СВОБОДА. Свободата да се движа по улиците, свободата да увеличавам благосъстоянието си, свободата да правя избор за начина си на живот.
Измененията на Наказателния кодекс, предвиждащи чудовищни наказания за притежаване на единична доза наркотик, са капитулация на Държавата пред Мафията. Гражданите, попадащи под ударите на този закон, са от моята страна на барикадата. Те играят в моя отбор. Те не са престъпници.
Днес ние ги принасяме в жертва на неспособността на Държавата да се справи с наркомафията.
Основният аргумент на законодателя е ясен и прост – тъй като държавните органи не се справят със задачата да различат пласьора от потребителя, нека накажем невинните. Нека запалим къщата, да изгорят хлебарките. Производителите на наркотици неколкократно подкупиха прокурори и съдии и се спасиха от наказание с твърдението, че индустриални количества наркотици са лична доза. Решението на проблема е да осъдим на десет години затвор има няма 30% от населението под 30- годишна възраст.
Какъв е техният грях? Че някой друг /наркомафията/ е подкупил някой трети /съдии и прокурори/.
Тези мотиви не са просто абсурдни. Те са престъпни. Опасен прецедент на престъпление, извършено от Държавата и насочено срещу свободата на нейните граждани.
Неусетно, нашите управници въвеждат принципа на колективната наказателна отговорност. Те осъждат някого, защото приличал на някой друг…
Седнал на крайната маса в “Зеления дракон”, изпил наполовина третата си бира, аз си представям последиците от въвеждането на този ефикасен метод на борба с престъпността.
Преди месец в Пловдив две момичета убиха своя приятелка. Една от версиите е, че става дума за проява на ревност, основана на интимна хомосексуална връзка. Може би решението е отново да криминализираме хомосексуализма.
Всяка седмица по българските села пияни съседи се стрелят с ловни пушки и се колят с брадви.
Да въведем наказание за пиянство?
За притежаване на брадва?
За живеене на село?
Повечето хора, които предлагат подкупи, разполагат с пари. Очевидно – нали това предлагат.
Да затворим хората с пари на топло.
Всички хора, които приемат подкупи, разполагат с власт. Очевидно – нали затова им ги предлагат.
Да затворим хората с власт на топло.
Не ми казвайте, че преувеличавам. Това вече се е случвало.
Само напомням.
И си поръчвам четвърта бира.
Засега е законно.
|
НУЖНА Е ПРОМЯНА...
|
| |
|
Употребата на канабис и неговите производни от хората датира от зората на цивилизацията, но организирането на хора употребяващи забранени от закона вещества е ново явление за младата ни демокрация.
Този вид организации обаче, вече имат дългогодишна история в развитите страни на Америка, Западна и Централна Европа, към които България така усилено се стреми. В последните години много държави ревизираха отношението си не само към така наречените "меки" дроги, към които се причислява марихуаната, но и преразгледаха революцинно отношението си към употребата на наркотици въобще, въвеждайки закони за личната доза, позволяващи да се разграничат употребяващите ги от хората, които търгуват с наркотици, изключително за финансова изгода. Правителствата и законодателните институции в тези страни, постепенно достигнаха до извода, че новите реалности, създават нуждата от нов подход, което на практика се отрази в посока на облекчаване и частично или пълно декриминализи-ране на употребата не само на канабис, но и на цял спектър дроги.
От десетилетия марихуаната е цел на тенденциозна и дезинформираща пропаганда. Полуистини и откровени лъжи заместват истината в голяма част от разпространяваната официално информация за леките дроги. Десетилетия наред държавите провеждащи такава политика, тъпчеха на едно място с нови и нови дисриминационни закони, безрезултатни инициативи за "изкореняване на порока" и откъснати от действителността програми за превенция, привличащи подкрепата и интереса на много малка част от употребяващите дроги и младите хора изобщо. Липсата на достъпни, обективни данни и статистика или скриването на съществуващите такива, които не са в унисон и в интерес на официално провежданата политика, спомогна закостенели, остарели схващания, а понякога и направо смехотворни твърдения, да заместят трайно истината в главите на голяма част от хората. В ерата на интернет и повсеместно достъпната информация, повтарянето на едни и същи изтъркани "митове" за марихуаната и действието й, които младите хора не приемат сериозно, прави лоша услуга дори на самите поддръжници на "твърдия" подход към меките дроги. Законовата система за криминализиране и преследване на употребата на леки дроги, като канабиса, поставя една доказано "неагресивна" и "некриминална" дрога в ръцете на наркодилъри, чиито единствен интерес са печалбите. Криминализирането допуска липсата на контрол, върху това което и без това се продава по улиците, понякога дори на малки деца. Забраната сама ражда престъпност. Приравняването на марихуаната с тежките наркотици принудително направи пушачите й част от субкултурата на пристрастрастените към твърди дроги с всички негативни последици, произтичащи от този абсурд.
Абсурдно е също така, че до момента много от законите срещу употребата на наркотици се правят от крайно некомпетентни и за съжаление често необективни хора, които нямат представа за действието на дрогите и за тяхната употреба, тема обширна и с история стара колкото самото човечество. Обидно и несправедливо е, а още повече глупаво и непрактично, че от този процес е изключен гласа на хората, които употребяват канабис, хората за които се правят и които ще попаднат под ударите на тези закони. Може да кажете, че законите се правят не за тях, а за защита на обществото. А не сме ли ние част от това общество? Факт е, че канабиса е социална дрога, както е факт, че го употребяват милиони хора по цял свят. Хора от всички социални прослойки, възрасти и професии. Работници, хора на изкуството, професионалисти; хора, които гласуват и плащат данъци; хора със семейства; хора с морал и ценности и такива без; работливи и мързеливи; умни и глупави; добри и лоши хора. Хора, като всички други. Хора, които глупави закони, години наред поставят в абсурдно положение и насила се опитват да превърнат в утайката на обществото.
А може би просто трябва да си зададем въпроса: Работят ли днешните закони? Справедливи ли са те? Имаме ли ефективно законодателство в тази насока или то твори повече зло, отколкото добро? Разполагаме ли с достатъчно, адекватно поднесена и от компетентни източници, достъпна за всеки информация за леките наркотици? Няма ли всеки човек право на избор за живота си, доколкото не вреди на никой друг? Нима е логично алкохолът, вещество с доказано висок потенциал да създава психическа и физическа зависимост и тютюнът, за чието вредно въздействие върху здравето няма никакво съмнение, да са свободни за употреба и масово достъпни, захранвайки с продажбите си мултимилиардна индустрия и тлъсти печалби? Алкохолизъм, чернодробна цироза, деменция, рак - За колко човека знаете или сте чули да са страдали по подобен начин от пушенето на трева, така както страдат от употребата на тези напълно легални дроги милиони хора по цял свят?
Смятаме, че тези въпроси заслужават честни отговори и момента за това е назрял в България.
Смятаме, че ситуацията със съвременното законодателство, касаеща употребата на канабис и производните му в нашата страна е неприемлива.
Считаме, че е в интерес на цялото общество да се обсъждат тези теми, което да помогне за изработването на един наистина ефективен и справедлив за всички закон за наркотиците.
Наша цел ще е по-достъпната, обективна и професионално събрана информация за леките дроги и наркотиците изобщо.
Ще работим за това гласът на хората, които ги употребяват да е достойно и равностойно представен при създаването на законите, от които в крайна сметка са най-пряко засегнати. Смятаме, че възможността всеки засегнат да изрази свободно мнението си е задължителен елемент на демокрацията.
Време е за промяна...
Найстина нека помислим!Статията надписа Ангел Цветков,отдолу видеоклипс тийнеиджъри който се дрогират,много им е смешно нали -но незнаят какво всъщност причиняват на родителите си.Моля коментирайте и пишете свойте впечатления и идей !
|
|
