Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10.2006 14:47 - Разсъждения върху "Опълченците на Шипка"
Автор: poems Категория: Хоби   
Прочетен: 26049 Коментари: 18 Гласове:
0



 
 
image Опълченците на Шипка    
 

imageТворчеството на Иван Вазов впечатлява с родолюбието и гражданската позиция на своя създател.Художествените му текстове възпяват красотата на отечеството ,отразяват българската история,пресъздават народната участ и вълнение на националния дух,изграждат достойни образи на България и на българина.
Патриотизма е основното чувство в поетичния цикъл “Епопея на забравените”.В него народния поет дава израз на своята почит към героичното минало и към стремежа на опазване на националната ни чест.В драматичните години след Освобождението,когато възрожденските идеали са поставени на изпитание,Иван Вазов изгражда с помоща на словото един безсмъртен пантеон на геройте на България.В него авторът прославя възрожденците ,будители и революционери,
творците на новата ни история. Чрез образите на Левски,Паисий,Кочо,Вазов дава пример за родолюбие на съвремениците си и изгражда нравствените опори на национално самочувствие.Цикъла оди обхваща един изключително важен 120 годишен период от историята на България,който започва от Хилендарския манастир
и свършва на връх Шипка.


Творчеството на Иван Вазов впечатлява с родолюбието и гражданската позиция на своя създател.Художествените му текстове възпяват красотата на отечеството ,отразяват българската история,пресъздават народната участ и вълнение на националния дух,изграждат достойни образи на България и на българина.
Патриотизма е основното чувство в поетичния цикъл “Епопея на забравените”.В него народния поет дава израз на своята почит към героичното минало и към стремежа на опазване на националната ни чест.В драматичните години след Освобождението,когато възрожденските идеали са поставени на изпитание,Иван Вазов изгражда с помоща на словото един безсмъртен пантеон на геройте на България.В него авторът прославя възрожденците ,будители и революционери,
творците на новата ни история. Чрез образите на Левски,Паисий,Кочо,Вазов дава пример за родолюбие на съвремениците си и изгражда нравствените опори на национално самочувствие.Цикъла оди обхваща един изключително важен 120 годишен период от историята на България,който започва от Хилендарския манастир
и свършва на връх Шипка.
Одата “Опълченците на Шипка” е последна в цикъла.Тя увенчава подвигана героите ,избрали смърта в името на свободата.Вазов възхвалява подвига им и превръща героичното им дело в пример защитава и националното достойнсво.
Одата започва необичайно за жанра си: “Нека носим още срама
по челото….”
Вместо за гордост,възторг и възхвала ,творбата говори за срам .Мотивът за срама се задълбочава в следващите стихове .Срамът и позора се свързват с робството и неговите символи-бич,окови,хомот.
Авторът привидно приема твърдението,че българската история предизвиква неудобсво и срам.Само в едно изречение са събрани най-мрачните страници на българската история.Само човек,който е уверен в себе си и в историята на своя народ ,може да изслуша толкова обвинения и клевети,а след това да им противопостави свойте аргоменти,за да защити националното ни достойнство.Някой от тези клевети се опровергават сами,защото Беласица и Батак не са срам за народа ни,а пример за твърдост,достойнство и чест.
Най-силното обвинение поетът отново приема с достойнство и привидно смирение:
“нека таз свобода да ни бъде дар”.Анофорично употребената част “нека”,с която започват първите седем стиха на творбата се обусобява в кратко и отсечено възклицание”нека”.Така свършва поредицата от упреци с/у българите и тяхната история.
Противостоящия съюз “но”ни въвежда във втората част на увода.В него Вазов внушава ,че националния ни героизъм е съизмерим с най-големите човешки подвизи.
Тъмнината и мракът са заменени от светлина и славата ,тук всичко е грандиозно и монументално .Появява се Балканът ,той свързва земята и морето и въплащава народната мощ и непреклонност.Появява се и чудовищния връх “покрит с бели кости и със кървав мъх “.Той става огромен и вечен паметник на героизма и славата на българския народ.Този героизъм може да бъде сравняван само с най-славните и с най-велики подвизи в световната история.Вазов избира един от тях-легендарния подвиг на спартанците при прохода Термотили.Сравнението с Термотили издига националното събитие до най-мащабните прояви на героизъм в историята на човечеството.Изграждайки опозицията “герои-слава” лирическия увод на одата защитава националното достойнство.Поетът внушава,че в историята на всеки народ има събития,които никога непрестават да бъдат извор на национална гордост и самочувсвие.Токова събитие за нас, българите,са тридневните боеве на връх Шипка.
Така още в първата част на одата авторът сплита в едно възторга и обвинението ,срама и славата,мрака и светлината,поражението и победата.Обръщението към върха
“О, Шипка” е разграничено графично от останалите стихове.То свързва лирическия увод с епическата част на одата,натоварено е и с богат смисъл и символично значение.Възклицателното обръщение съдържа едновремено вопъл и възторг,кръв и страдания,слава и гордост.То трябва да изтрие унижението и позора ,да прогони мрака и клеветата и да се превърне в символ на национално достойнство и чест.
“Три дена младите
дружини
как прохода бранят….”
Вазов рисува вихъра на боя и напрегната атмосфера на сраженията.Той подбира най-напрегнатите моменти от воените действия- третия ден,защото предишните два са изтощили смелите бранители.Ехотът на битката е пресъздаден хиперболизирано.
В нея сякаш участва целия Балкан:
“ Горските долини
трепетно повтарят на
боя рева…”
Пристъпите на турците са нечовешки и ужастни,те са плод на стремежа им да запазят своята власт.ТРудността и драматизмът на боя идва от това,че силите на двете войски не са равни.С/у шепата българи се изправя многобройна и добре обучена ,модерно въоръжена турска войска.Когато изобразява двете войски Вазов ги противопоставя чрез назоваването и чрез разположението им в пространството.Така възвеличава едните и принизява другите.Опълченците са наречени “българи”,”дружини”,”вълни”,
“орляк”.Тези синоними насочват вниманието към един значим факт-българите са единни и сплотени и това е основното им оръжие.То компенсира тяхната неопитност и укрепва жертвоготовноста им .Турците са наречени”орди”.Вазов пренебрегва историческия факт ,че Шипка е атакувана от редовна и добре обучена войска и извежда на предан план своята отрицателна оценка за мотивите на поробителя да участва в сраженията .Турците атакуват върха за да запазят своята власт и повторно да завоюват българските земи.Силата им е съзнателно принизена от поета,защото мотивите им да участват в битката са робството и тиранията.
Друг начин на противопоставяне е разположението на двете войски в пространството.
Турците са долу, в ниското,и това ги умалява,опълченците са горе,под небесните висоти ,те са величествени и монументални като самия връх.Извисени са не само физически,но и нравствено,защото защитават една справедлива кауза и воюват за свободата ,с/у насилието и тиранията.Героите на върха бранят най-святото-родината.
Тяхна е славата ,за тях е тържествения тон на поета .Редом с турците и българите Балканът е третият участник в битката.Неговото достойно присъствие е начин да се възвиси подвигът на бранителите.Той е символ на воеността и с непристъпните си склонове е граница на националното пространство.В тази битка Балканът олицетворява родината.
Турският предводител не е в състояние да разбере ,че любовта към родината и свободата окрилят опълченците,затова обезумял крещи:
….”Търчете! Тамо са
раите! “
Гордото “ура”, с което върха посреща опълченците говори,че у шепата българи е събудено националното достойнство и устремът към победа.Вкусили от сладостта на свободата ,те са готови да я бранят с живота си.Българите мислят за родината ,народа си,свойта земя,водени от своя патриотизъм те се стремят да са в първите редици на боя.Светлина обкръжава техните образи,силите им са на границите на човешките възможности,те чувстват, че няма да издържат,но решителността ,скоято са готови да приемат смъртта,ги прави физически несломими.Забравили страха от смъртта,
геройте живеят единствено с мисълта за родината.
“Те ще паднат,но
честно без страх…”
В момента,когато силите са изчерпани,прозвучават вдъхновените думи на генерал Столетов:
“Млади опълченци ,
венчайте България…….”
Призивът на генерала откроява важната роля на опълченците в тази решителна битка.
Те са спечелили уважението на руския генерал.Втяхната сила вярва и царят.Смелите българи не очакват награда,лавровият венец е знак за саможертвата в името на родината.За една победа геройте плащат с една смърт.Ефектът от думите на генерала е мигновен.В такъв напрегнат момент само името “България” е в състояние да събуди силите на борците.Смъртта се приема като щастие “като сладка радост”,защото е цената на свободата,бъдеще на родината:
“сладка радост до край
да измрът….”
Вазов отново използва хипербола.В синхрон с устрема на битката,късчето от планината се превръща в “цяла вселена”.Грандиозните сражения привличат вниманието на вселената,защото са плод на врярата в правото на човека да бъде свободен .
Готовността за соможертва е разкрита във вътрешния монолог на героите:
“България сега нази
гледа…..”
Те отхвърлят позора ,бягството и утвърждават саможертвата в името на свободата.
Героизма им се дължи на чувството за отговорност към отечеството.На картата на света няма държава с име България.Тя съществува единствено в сърцата на народа.
Вазов олицетворява образа на родината. Отправени с надежда очите на майка България са достоен стимол да се продължи борбата .Всеки опълченец сам взема решението,а множествения член “да мрем” показва единомислието.Вътрешния монолог на героите звучи естествено, с лирическа простота и велик смисъл.Той насочва към мисълта,че любовта към живота отстъпва на по-виши човешки цености-
Вярност на клетвата и вярност на идеала.Иван Вазов умело внушава идеята,че за опълченците освен физическата победа съществува и морална,те ще заплатят за нея със своята кръв ,ще пренесат в жертва живота си пред олтара на отечеството.Те са шепа храбреци,орляк юнаци необучени,но отблъскват врага “без сигнал,без ред”.
Напрежението се увеличава,а поетът не може да задържи възхищението си от саможертвата на героите.Те имат една цел-победа,а инстинктът за сомосъхранение отстъпва пред чувството за дълг.В кулминациония момент,когато патроните свършват,а щитовете се чупят Балканът помага на свойте синове:
“Всяко дърво меч е
всеки камък бомба…”
В този момент камъни,дървета се превръщат в оръжия.Поетът съчетава несъчетаемите дърво със стомана,камък с огън.Но в следващия момент липсван и тези оръжия:
“камъни и дървета
изчезнаха там”
Следва нещо ,което ничия друга история не помни-мъртвите възкръсват,за да участват в битката.Този библейски мотив отвежда към деня на спасението.Той вече е настъпил за българския народ,затова ситуацията граничи с безумие.Борците нямат какво друго да хвърлят с/у врага си освен своята смърт.
“И трупове мъртви
хвръкнаха….”
Това не е авторски похват,това е живата истина на България.Тя предава един подвиг, непознат на света,една морална сила,родена от голямата любов към родината и свободата.В такива мигове “малките стават с големите равни”.
Вазов съчетава метонимия и метаф.,за да внуши,че волята,високият връх,мисълта за свободата на отечеството правят опълченците по-силни и по-велики от всяко оръжие.
Силата тук не е на страната на по-въоръжените и многобройни,а на страната на храбростта,обвързаността със светлите идеали.Тези хора могат да бъдат убити,но не и победени.С/у новите вълни на врага защитниците се изправят с морал, сила,с гърдите си,с песните,с патриотизма си,със стремежа си за свобода.Изправят се с/у физическата смърт,за да останат непобедими с моралното величие.
Иван Вазов прекъсва своя лироепически разказ,без да представи окончателната победа на опълченците.Това не е случайно,защото целта на творбата е постигната-тя е разкрила най-главното-величието на героизма и духовната мощ на народа.
Свидетел на тези героични и величави събития е Балканът.Затова неговият образ се появява в трите части на одата.Той се превръща в паметник на необикновените събития,довели до българската свобода.Той съхранява спомена за “оня ден дивен”,за да го разнася “от урва на урва” и “от вел на вел”.
Одата започнала със срама,завършва с дивната слава.Тя е извоювана,изтрадана и носи в себе си както българската национална гордост,така и общочовешката победа на духа и свободолюбието над тиранията и насилието.
В одата “Опълченците на Шипка” Иван Вазов не само прославя подвига на опълченците,а издига и паметник за живите.Целта му е да напомни на свойте сънародници за величавите дела на тяхните деди и да им внуши,че България не е получила даром свободата си.Дълг на всеки българин е да помни героичните страници на своята история ида брани името на родината и народа си пред света



Тагове:   Шипка,   опълченците,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - mnogo mi pomogna za doma6nata koqto ...
21.11.2006 16:00
mnogo mi pomogna za doma6nata koqto imah i e mnogo interesno
цитирай
2. анонимен - mersi mn mi pomogna za izpita ako ...
23.11.2006 15:09
mersi mn mi pomogna za izpita ako imam nujda ot pomo6t po bg 6te se obru6tam kum teb :)))
цитирай
3. poems - оК Няма проблем, радвам се че ти в...
23.11.2006 15:22
оК Няма проблем,радвам се че ти върши работа...Хайде и успех в даскалото
цитирай
4. анонимен - super e
06.03.2007 16:43
super e
цитирай
5. анонимен - mn mnogo e dobro
20.12.2007 09:32
mn mnogo e dobro
цитирай
6. анонимен - Tedi
21.01.2008 15:37
Ami naistina e mnogo dobro,jalko samo,4e ne mi vur6i osobena rabota :(
цитирай
7. анонимен - много ви благодаря че сте написали ...
12.03.2008 19:12
много ви благодаря че сте написали това във интернета ако не бяхте вие нямаше как да си напиша домашната работа
цитирай
8. анонимен - strahotno e, braVo!!!
16.03.2008 19:50
strahotno e, braVo!!!
цитирай
9. анонимен - lele nogo dalgo
02.01.2009 17:34
lele nogo dalgo we
цитирай
10. анонимен - Ferrarista
14.01.2009 16:19
Dobra rabota... no sinioto drazni mnogo
цитирай
11. анонимен - dobro e no sinioto drazni i e mn dalgo
26.01.2009 08:49
dobro e no sinioto drazni i e mn dalgo
цитирай
12. анонимен - Candy.Creep
30.01.2009 16:58
super mnogo mi pomogna tfa bratle ^^
mersi mnogo [hug][hug]
dano mi pi6at sq dobra ycenka v ponedelnik ^^
samo 4e verno sinioto super mnogo nervi y4ite ;xx
цитирай
13. анонимен - dobro no mn ma drazni sinioto
12.03.2009 13:33
dobro no mn ma drazni sinioto

цитирай
14. анонимен - анонимен
07.02.2010 14:20
наистина синьото дразни, но работата е много добра и е логично е да е дълго, все пак одата не е кратка : )
браво, наситина много добре
цитирай
15. анонимен - Опълченците на Шипка
11.02.2010 14:31
браво на теб добре си го направил ама само цвета е малко кофти за очите!!!!!!!!!!
цитирай
16. анонимен - opul4encite na shpka
17.02.2011 16:49
naistina mn mi pomogna za doma6noto blagodarq ti mnogo
цитирай
17. анонимен - frgrf
22.01.2012 11:06
mnogo povtoreniq ima tuk
цитирай
18. анонимен - lolll bravo!!
30.01.2012 11:27
naistina mnogo dobro :)) no kakto komentiraxa ostanalite naistina cveta e malko drazne6t .. no nqma zna4enie ;PP naistina e mn dobre obmisleno i napraveno !!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: poems
Категория: Хоби
Прочетен: 2220626
Постинги: 151
Коментари: 875
Гласове: 729
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930