Това е истинската радост в живота:

да бъдеш използван за цел,

която смяташ за велика.

Да бъдеш природна сила,

а не неспокоен, егоистичен малък глупак

с болести и страдания, който се оплаква,

че светът не желае да се посвети

на щастието му.

Аз смятам, че животът ми принадлежи на цялото общество

и докато съм жив, е моя привилегия да правя за него, каквото мога.

Искам да бъда употребен докрай, когато умра - защото, колкото по-усилено работя, толкова по жив се чувствам.

Аз се радвам на живота заради него самия.

За мен той не е "мимолетна свещ",

а прекрасна факла, която съм уловил за миг,

и искам да я накарам да се разгори

възможно най-ярко, преди да я предам

на бъдещите поколения.

Джордж Бърнард Шоу ( 1856 г. - 1950 г.) Ирландски драматург