да тръгна не можех по двата,

бях сам и зачуден застанах пред тях,

загледан към първия дълго стоях,

додето го губей в листата.

По другия после потеглих все пак

и по-добре сторих навярно -

не беше утъпкан от ничий друг крак,

макар че обрасли със гъст храсталак

еднакво те бяха коварни.

и в утрото двата лежаха пред мен

със още нестъпкана шума.

По втория крачих нататък цял ден!

Но пътя да следвам бях твърдо решен,

за връщане нямаше дума.

Отдавна, отдавна се случи това

ще кажа с въздишка едничко:

в гората застанах пред пътища два -

избрах по-самотния и онова

решение даде ми всичко.

Робърт Фьост (1874 г. - 1963 г.) Американски поет и художник