Алеко Константинов често споделя пред свой близки и приятели,че от всички миризми най-много обича “миризмата на железниците и параходите”.Неутолима е жаждата на този българин да пътува,да трупа нови впечатления,да открива красотите и забележителностите на света.
Едно от най-вълнуващите му пътешествия е до Америка.Впечатленията си от това пътуване авторът разкрива в своя интересен пътепис “До Чикаго и назад”.Българина,който идва от една малка изостанала страна,е удивен и смутен от това,което вижда в техния напреднал свят.За Америка Алеко е чел във весници и списания,но желанието му е сам да види страната с неограничените възможности.
Мечтата му е сам да се потопи в света на една високо развита цивилизация,в която демокрацията е вече реалност.Америка възхищава пътешественика,но и го плаши.
Ал. Константинов е поразен от постиженията на човешкия разум,но хуманистът е изплашен от цената,която човекът трябва да заплати за успеха си и за постигнатото.
Жаден за среща с необикновеното и примамвливото,Алеко изразява изумлението си от една среща с Новия свят.Стреми се да предаде максимално обективно видяното.


Алеко Константинов често споделя пред свой близки и приятели,че от всички миризми най-много обича “миризмата на железниците и параходите”.Неутолима е жаждата на този българин да пътува,да трупа нови впечатления,да открива красотите и забележителностите на света.
Едно от най-вълнуващите му пътешествия е до Америка.Впечатленията си от това пътуване авторът разкрива в своя интересен пътепис “До Чикаго и назад”.Българина,който идва от една малка изостанала страна,е удивен и смутен от това,което вижда в техния напреднал свят.За Америка Алеко е чел във весници и списания,но желанието му е сам да види страната с неограничените възможности.
Мечтата му е сам да се потопи в света на една високо развита цивилизация,в която демокрацията е вече реалност.Америка възхищава пътешественика,но и го плаши.
Ал. Константинов е поразен от постиженията на човешкия разум,но хуманистът е изплашен от цената,която човекът трябва да заплати за успеха си и за постигнатото.
Жаден за среща с необикновеното и примамвливото,Алеко изразява изумлението си от една среща с Новия свят.Стреми се да предаде максимално обективно видяното.
Нескрити са преклоненията и удивленията му пред техническите умения и творческите стремежи на човека,създал един изумителен с мащабите си и динамиката свят.
Писателят не крие тревогите си от негативната страна на техническия прогрес.
Стремежът към материалното се отразява отрицателно на обществения живот,засяга психиката на човека.Ал.Константинов идва в Америка,за да се запознае с тази модерна и развита страна,за която е чел и слушал много.Той се вълнува от техния напредък ,от демократичните закони,от красотата на природата.По време на пътуването си вижда не само лицето,но и опакото в Новия свят ,затова и чувствата му се движат м/у възторга и разочарованието.
Минутата на потегляне към Новия свят е тържествена.Назад остава бедната,жалка Европа с бедността и мизерията.Напред е мечтаната Америка.,щастието,надеждата.
Тежка е раздялата с познатия стар свят,защото тук са роднините и приятелите.Силен е копнежът по непознатия нов свят ,защото пътешественикът вярва,че ще види едно хармонично съвършено общество.Америка наистина ще удиви Ал.Константинов,но ще го и притисни.Зад техниката и прогреса,той щи види и тъжното и лице.
Първата среща на българина с Новия свят е крайбрежието на Ню Йорк.Статуята на Свободата не изумява туриста,Ал.Конст. се е качвал до върха на Айфеловата кула и трудно може да бъде изненадан с една статуя.За човека,който идва от една малка балканска страна,е смайващо пристанището на големия град.Пред погледа на туриста се открива пищна картина.Тя пленява с мащабноста си и с движението на стотици кораби.Българина наистина е попаднал в друг свят.Изумен е от техническото съвършенство,докоето е достигнало човечеството.Америка смайва българина с мащабите си,всичко в тази страна е огромно.Едно непознато,ново за туриста усещане се налага от забързания живот,който авторът сравнява с “бясно вивалонско препускане”.Удивлението и учудването не прерастват във възторг,защото Алеко наблюдава с очите на хуманиста.
Корабите имат различна големина и конструкция.Най-силно пвечатление прави един огромен триетажен параход.Европеецът го следи с възторг,защото е побрал в/у огромната си палуба цяла една улица с безброй файтони и весникарчета.Сред това величествено зрелище се откроява Джерсей-промишлената зона на Ню Йорк.Тази гледка освен възхищение буди и претиснение,защото огромните фабрични комини ръсят сажди по покривите и улиците на големия град “сто фабрични комина….”
Неприятната изненада от саждите на Джерсей се превръща в негудование от невежеството на чиновници,които не са чували за България…/цитат/…Това показва на туриста от какво голямо значение за общуването с хората е познанието на езика.Алеко попада в ситуация ,която го прави безпомощен да се разбере с държавния служител и първоначално хуморът е обърнат към самия него.Когато го записват за турчин,българският турист се разочарова от американското невежество. За него е недопустимо митнически чиновник да не е информиран.Накърнено е националното му достойнство.
Погледът на българския турист е привлечен от Бруклинския мост.Това гиганско съоръжение е плод на човешката техническа мисъл,но в/у неговия огромен корпус човек се губи.Хората приличат на малки двуноги животинки.Те са изгубили човешкия си облик.Този факт го разочарова,той е притеснен от обезличаването на хората от собствените им творения.Спрямо това,което е създал ,човек е малък и нищожен.
Оргинално е сравнението на американците с жителите на древния град Вавилон.
Забързани към своя успех и те като в старата библейска легенда,трябва да платят висока цена.
Първите впечатления ва Алеко Константинов от Новия свят са противоречиви,но все още водещи са положителните емоций.Сградите впечатляват европееца,а височините го изумяват.Огромните хотели със свойте 800 стаи съвсем объркват туристите и ги кара да се чувстват в недействителен свят.Движението в Америка е впечатляващо.
Полицайте са “високи,атлетически сложени,красиви..”.Те не само регулират,но и разкрасяват това бясно движение.Физономийте им са интелигентни,а в изражението на лицата им се открива достойнство.Тези хора пазят реда и тишината в града и овладяват Вавилонското стълпотворение.
Възхищение предизвикват улиците и булевардите в големия американски град.Ал. Кон. Се опитва да сравни Бродуей с красавиците на Париж,Виена,Лондон,но разбира,че това не е възможно.Туристът е изумен от най-дългата и блестяща улица,от красотата на сградите и витрините.Такава гледка няма никъде в Европа.Бродуей прилича на вечно танцуваща “балерина”.Тя е разнообразна великолепна.Всяка сграда има свой непоколебим облик…/цитат/…
Постепено българина разбира,че не само техническия напредък,но и конкуренцията е причина за тази пъстрота и разнообразие.Гражданите не допадат на писателя.Тук хората са отчуждени,отрудени,безразлични помежду си.Лицата им са лишени от способност да изразяват усмивка.Алеко е изумен ,че американците не се вълнуват от това,което става около него,а само “пуши,цвъка и чете”.Той не се помирява с чуждата психика,а търси в Америка българската топлота и балканското общуване.Това го кара да влезе в диалог със сърбина бай Неделкович.Пред него писателя разкрива душата си
и първите впечатления от Америка.С възторг говори за техническия напредък ,движението,за огромните небостъргачи.Сърбина изтудява ентусиазма на новия си познат “със студена водица”.Той му показва другото лице на Америка.Тук “парицата е царица”.Корупцията е подчинила цялата администрация и със злато можеш да купиш и самия президент.Алеко още не е видял всичко,а на думи невярва.И решава сам да се убеди какъв е животът в Америка.Тези разговори обаче го смущават и го карат да се замисли.Разказът на бай Неделкович отрезнява българина и дава нова посока на погледа му в Новия свят.С критичен поглед той започва да гледа,да сравнява,да търси отговори,които го вълнуват.Алеко забелязва,че сякаш машините създадени от човека подчиняват свойте създатели и ги принуждават да им се посветят изцяло.Това го тревожи и той потръпва при мисълта,че и в Европа и в България хората може да се отчуждат до такава степен.Тук,в Новия свят,всички са “припнали да печелят пари”.
Единствената цел на Америка е да печели пари.Навсякъде българина вижда студенина,
тишина, ред и дисциплина,но това не го радва,а го изпълва с тревога.В Новия свят хората са забравили,че не печеленето на пари е щастие.Според Ал. Конст. Животът е кратък и трябва да бъде изживян щастливо с близки и приятели.Парите не трябва да бъдат цел в живота,а средсво ,чрез което да живееш спокойно.Българския пътешественик се сблъсква с расовото и социална деление на хората,когато посещава
Чикагските кланици.Тук няма технически напредък.В тези мрачни и влажни подземия се трудят негри.Те вършат най-черната и мръсна работа.Писателя има усещане,че се намира в ада.В това неприятно място хората изкарват прехраната си.Този факт възмущава честния демократ и той възкликва: “До какви……”.Той е изумен от факта,че в Америка хората се делят на виши и ниши според цвета на кожата им.Освен с расовото деление Ал. Кон. Се сблъсква и със социалното деление м/у хората.В операта или театъра всички са еднакви,но когато представлението свърши,едни се качват в скъпите си коли и потеглят към богатите квартали,а други бавно тръгват към предградията,където се намират малките им жилища.Този факт изпълва автора с тревога.Българина е впечатлен от огромните американски градове,на не му допада,че са мрачни и димящи.
И Чикаго не му допада,защото е “тъжен,мрачен,мръсен…”.Въпреки небостъргачите и техния напредък Алеко Кон. Не приема големите градове,защото са студени.Това,което го впечатлява в Чикаго е изложението.Палатата на елек.го изумява.
Пред погледа на българина се появяват вълнуващи феери.Възхищението е пълно.
Всичко тук е като “в най-красива приказка,каквато човешката фантазия не е можала да измисли.”По време на пътуването си авторът изживява различни чувства.Той с преклонение и възхищение към светини,свързани с откривателя на Америка-Христофор Колумб и оценява,че американците умеят да пазят историята си,да се гордеят с нея и да възпитават родовата си памет.В същото време изпитва гняв и възмущение,когато вижда до музея зданието на круп,където се произвеждат оръжия за да изтребват човека.
Писателя вижда и българския павилион.Със смесица от тъга и надсмешка Алеко описва българското присъствие на изложението.
Със смесица от тъга и надсмешка Алеко описва българското присъствие на изложението.Към сериозния разказ на човешките постижения в областа на техниката се прибавя самоиронията към своето. Умалителното название “дюкянче” създава усещането за контраст м/у грандиозното изложение и българското участие.Другите павилиони са представителни,а българския е невзрачен.Това,което прави впечатление в българския павилион е розовото масло,единствено с него страната ни е позната и известна.Нашият народ трябва да извърви дълъг път докато се изравни с останалите народи.
Много впечатления натрупва българския турист в чуждата страна,а сърцето му го тегли към стария континент.Алеко Конс. Копнее за България,за приятелите и за близките си ,защото човек се чувства най-добре там,където са корените му.
Незабравимо остава за българина пътуването му до големия свят-свят на технически напредък и материален просперитет.Авторът отправя своите послания към читателите-да се замислят ,кои са истинските стойности в живота.Самия той е убеден ,че в желанието си да спечелим нещо материално,губим нашата човещина,а тя е най-важната за един човек и за едно общество.